Постинг
05.06.2018 15:55 -
Обич
ОБИЧ
Думите на баба Стойна Златарева
"Почти седмица откакто живееше в къщата щ.
Беше свикнала да се буди от тракането на стана сутрин. Стойна тъчеше сватбен килим за внучка си.
Докато Райна си правеше кафето, тракането изведнъж спря.
Ослуша се.
Слезе тихо долу и видя бабата да стои с ръце отпуснати в скута.
– Защо спря? – попита я Райна.
– За да видя шарката.
– Нали я гледаш през цялото време, докато тъчеш?
– Гледам я, щото щ броя стъпките. За да я видя, требе да спра.
Седяха си и се взираха в багрите. После Стойна стана, прекоси двора и се изгуби през портата.
Вечерта се върна с китка елхови клонки. Сложи я до стана и си легна рано.
На другия ден Райна се събуди от тракането. Като слезе долу и погледна, дъхът щ спря. В килима изгряваше нова шарка. Светеше.
Дотук все по две ги редеше, тази беше в средата.
– Мислех, че ще ги тъчеш все по две.
– Туй е сватбен килим, требе да се втъче и обич.
– Е, нали са двама тия, дето се женят. Ти ми каза, че тъчеш шарките и на единия и на другия.
– Тъй е. Ама в сватбите едно и едно прави едно. Ако прави две, е на разлъка. Затуй накрая има една шарка – да ги събира.
Райна я гледаше като омагьосана. Тази шарка, последната, беше като слънце – червено, лилаво и оранжево се пресукваха и щ изпиваха очите.
– Къде ходи вчера? – попита.
– Горе, на пасището. – рече Стойна.
– Защо?
– Да диря багрите.
– И какво има горе?
- Нищо. Преди 60 години там срещнах Радой."
из "Стопанката на Господ”
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
