Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07 21:07 - Просто живей
Автор: nebonebo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1992 Коментари: 7 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Дмитри Горелик  Просто живей Не се опитвай да прогнозираш, да контролираш и да мислиш вместо другия image
Как започва спокойствието?
Със спирането на очакванията…
Разбери, че никой за нищо не ти е длъжен и това ще стане началото на твоето разцъфване. Никой. За нищо. Не ти е длъжен. Просто така… Пусни миража, че ти си важен и значим в очите на тези, с които те среща животът. Никой не е длъжен да те обича, да ти подарява подаръци. Никой не е длъжен да ти стане приятел и да постъпва с теб честно и безкористно. 
Никой не е длъжен да бъде верен, само защото ти си верен на нещо или на някого. Никой не е задължен да се застъпва за теб и да ти подава рамо в трудна минута. Никой не е задължен да ти съчувства и да те утешава. Да ти дава пари назаем. Да ти слуша разказите и да се смее на шегите ти.   Никой не е длъжен да ти запълва празнотата и неумението да живееш без непрекъснато да се осланяш на нечие присъствие. Никой не е длъжен да те държи на щат само защото си добър работник. Никой не е длъжен да се грижи за теб и още повече пък да ти устройва щастлив и безбрежен живот. Никой не е длъжен да ти отговаря с взаимност. На доброто с добро. С благодарност.  Никой не е длъжен да постъпва така, както ти си постъпил спрямо него. 
Разбра ли? Никой. За нищо. Не ти е задължен. На теб. Никога и никъде.  
  Това прави ли те затворен и непристъпно корав? Разочарован? Не. Не. НЕ. Вгледай се всепроникващо в това, за което говорим. 
  Това е безтегловността на прошката. Това е светлина, пробираща си път измежду дебрите на твоето нещастие, вписано с кръв сред задълженията на другите в книгата с кредитните разписки на душата… „и прости нам дълговете както ние прощаваме на длъжниците си“ Помниш ли това? 
  Пусни онова, което не е в ръцете ти. Престани да се преструваш… Ще се освободиш от постоянната нужда да коментираш хората и събитията. Това ще е началото на твоята трансформация… 
  А ти така искаше да промениш живота си… Ти вече не чакаш и не се надяваш на нищо. Всичко, което се случва – се случва, потъвайки в огромния поток от благодарност покрай теб. 
  Вълната от разбиране и топлина те носи. Сега се учиш да оценяваш дреболиите, малките неща, които си пропускал преди. Добрата дума. Предложението за помощ. Усмивката… Оказва се, че цялата работа е била в теб самия. Виждаш ли колко много доброта има в този свят, когато ти не взривяваш всички наоколо с динамита на своето „искам“ и „длъжен си“? 
  Всички хора са добри. Позволи им просто да бъдат, без твоите очаквания и оценки. И всичко ще си дойде по местата. Това е много важно в отношенията. 
  „Ако обичаш - пусни“… За това става дума… За необходимата свобода, за пространството в което се случва любовта. Уважавай избора на другия. Не се опитвай да прогнозираш, да контролираш и да мислиш вместо него. Ако нещо не ти харесва – тръгни си, но да си присвояваш нечий живот – не смей.  Никой за нищо не ти е длъжен.  Това е първата стъпка. Няма повече очаквания. Не воюваш и не водиш битки. Несправедливостта е изчезнала и е останала благодарността за това, което имаш и което е неизмеримо много и невъобразимо прекрасно… Лекота. И простота. Ти премахна от себе си толкова ненужни дребнавости. Всичко, което те притискаше към земята с непрестанното пресмятане на това, което не се е случило и това, което е минало. 
  Сега си свободен. Свободен да слушаш, да си спокоен и тих. Свободен просто да бъдеш, да си. Никой нищо не ти дължи. И теб не ти е нужно нищо от никого. 
  Живей!




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nebonebo - Статията
07.07 21:29
е от ,,Списание 8''.
Прочитайки я, все едно пишех аз...Преди години, винаги са ми казвали, че съм длъжна за това, онова и прочие. Приех втълпеното ми, позволявайки му да се превърне в основа на поведенческо мислене. И така...години. Докато осъзнах какво изградих в себе си и в какво се превърнах...В зависим човек. Моят избор. Не съжалявам. Допуснах да се случи. Вината е ничия. Днес не е преди...Искаш ли да се промениш -можеш.
С вяра.

Спокойни почивни дни!
цитирай
2. predatorkapredatorka - 6+
08.07 21:02

тук ти давам 6..плюс...
но„ промяната става с Действия!
а, не с вяра..
имам богат опит, ти сигурно..
поздрав,Юлия ми казват..
цитирай
3. troia - Привет!
08.07 21:15
Интересно написано, но само това. В живота е невъзможно. Много е тъжно да не очакваш и да не се надяваш на нищо. Винаги има троха надежда. Винаги.
Провокира ме да се замисля.:)
Поздрави!
цитирай
4. nebonebo - Юлия
09.07 07:08
Здравейте! Промяната става с вяра в себе си, в мисленето, в действията.
Поздрави и благодаря!
цитирай
5. nebonebo - troia
09.07 07:15
Добро утро и привет!
В живота е така, както си го изразила. Точни рецепти няма. Без надежда, как бихме продължили?!
Благодарна съм за коментара!
Светла, с надежда и вяра, с любов седмица!
цитирай
6. emi1ts - Благодаря Дени за споделянето. И аз ...
10.07 10:22
Благодаря Дени за споделянето.И аз смятам, че да спреш с очакванията ,че някой ти е длъжен за нещо ти дава свобода.Свободата да поемеш отговорността за собстве ния си живот и случващото се в него.Мъдри и верни послания!С пожелание за прекрасни и цветни летни дни Дени!
цитирай
7. nebonebo - С благодарност
10.07 10:45
за споделеното, Еми!
Никога не съм харесвала думата ,,трябва”. Заповедната форма оказва влияние както върху човешката психика, така и действа върху телесното здраве.
Лека!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nebonebo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9368
Постинги: 22
Коментари: 32
Гласове: 239
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31